Существительнияр падежриз дегиш хьунин чешнеяр




Падежрин ва склоненидин кьетIенвилер

Лезгн ч!ал гзаф падежрин склонение авай чЬларикай я, ада' 18 падеж ава. Ибурукай кьуд падежднз (асул, актив, талукь-внлин, гунугин) д и б д и н падежар, амай ц!укьуд падеждиз чкадинбур лугьуда. Чкадин падежар чебни пуд группа-днз пай жезва: в а д, се к и н в ил и н б у р (сек. 1, II, III, IV, V); б) над къакъатунинбур (къакъ. I, Ц, П1, IV, V); в) кьуд а р а ч нвил нн бу р (арачив. I, II, III, IV). Гьар са падеж-днз вичн жаваб гудай танин тир кьвс суал ава: Вуж? вуя?; ни?' куь?: низ? квез? ва ик! мад.

Рутуд падеждиз (талукьвилин, тунугн-в ва свкинвилин II, III, IV, V) гьардаз вичин х-суси ва 'падежриз дети-ш жедай вир,и га-фар иатал сад дьтнн зхирар ава- (-н, -з, -л, -в, -хъ, -к). Сежинви-лин 1 надежда гафуннн туьк!уыр хьунилай ва мана-метлебдилай аслу яз -а, -е морф.рикай сад жеда. Хейлин са слогднн гафара и-падеждин эхир актив надежднн эхврди.хъ галаз туьш жеда (сал; пел ва мсб.)...

Къакъатунин ва арачнвнлин падежар тал>кь тир секинвилик падежрнн формайрвкай арадиз къведа. яяиз кнлигна и пуд грул-падин 14 падеждикай чпин арада мана--мст.1ебди«ва туь.к!уьр хьунин жнгьетдан мукьвавал авай зад Серия чратмиш жеда: 1) сек. 1-гкъакъ. I; 2) сек. П—къакъ. 11-^арач. 1; 3) се-к. 111 + къакъ. Штарач. II; 4) сек. 1УЧ-къакъ. 1У-Ьа-рач. III; 5) сек. У+ къакъ, У+арач. IV.

Актив падсждп сушествительнийрин склоненида кьет1ен роль къугъвазва. Актив падеждин форма маса падежрин формаяр ара­диз къведай диб я. И надежда, гафар-ин жуьре'ба-жуьре -кьет!ен-аилерилай аслу яз. хейлин кьилди-кьялднн эхирар жеда. Иниз килигна гаф падежриз дегишарун патал эвеляи-эвел адан актив падеждин форма дуьз хкяна к!анда-

Актив падеждин эхирдиз килигна- суШвствительнияр вад труп падиз. тип днз пай жеда:

I тил эхир са ачух есс (-а, -е, -и, -у, -уь); П тип — эхирар -ди, -ци;

 

III •Т»п — эхир-унн (-инн,-уьни);

IV тип — эхир -адн (-еди);

V тип — эхир -ра (-ре).

Гзафвилин кьадарда вири существительнияр сад хьиз дегиш а: актив падежда -и эхир жеда, маса падежар гьадан дийди-й.

Падежриз дегишариз тежедай существительнияр лезги ч!ала, анжах бязи гафарин ви;ри падежар ч!ал'а чеб ишлемишдач. Са шумуд гаф падежриз кьве жуьре дегиш жеда (месела, тар, пул, сят за мсб.).

Падежрин метлебар ва везифаяр

•Чпн предложен'ида къугъвазвай роль фикирда кьурла, падеж­рихъ кьуд жуьредин умуми метлебар жеда: объектдин, убъектдин, определенидин ва обстоятельстводин метлебар.

Асул падеждихъ ихьтин умуми метлебар пуд ава: объект-[н (ктаб к!елзаеа); субъектдин (руш атака), определениднн улхозчи Агьмед).

Актив падеж гьамиша субъектдин метлебда ишлемишда (ру-кхьизва).

Талукьвилин падеждихъ адет яз определенидин (цлан газет) лагг т!имил дуьшуьшра объектдин метлеб (учителдин гъавур-акьуна; аялрин къайгъу ч!угвазва) жеда.

Гунугин падеждихъ кьилин пуд метлеб ава: 1) объектдин (ши-килигна); 2) обстоятельстводин (школадиз фена); 3) субъ- (рушаз акуна).

Чкадин секинвилин падежрихъ гзафни-гзаф обстоятельстводин Ла объектдин метлебар жеда.

?• Чкадин къакъатунин падежрихъ обстоятельстводин ва субъект-?Лвн метлебар жеда.

. ' Арачивилин падежар обстоятельствойрин ва объектдин мет-•лЬбра ишлемишда.

Существительнияр падежриз дегиш хьунин чешнеяр

 

 

 



Поделиться:




Поиск по сайту

©2015-2024 poisk-ru.ru
Все права принадлежать их авторам. Данный сайт не претендует на авторства, а предоставляет бесплатное использование.
Дата создания страницы: 2017-08-27 Нарушение авторских прав и Нарушение персональных данных


Поиск по сайту: