На 10 фебруария едно врѣмя въ село-то праздновали за волове-то Власинъ-день, кого-то Власа вѣрували че билъ Богъ предстателъ на волове-то, и колели курбанъ въ сѣкое село по три инче-та найхарни-те. Три моми вървели по село-то та извѣстевали за праздникъ-тъ като пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Има царе ф' наше града
Ф' наше града, ф' наше селу,
Седналъ си у стара кмета,
На кмета си дума говори:
«Варай, варай стара кмета, 5
Вутре си е личенъ-день
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Власа ма Бога училъ',
Училъ ма Бога не небе,
Да си паса волове-те, 10
Волове-те и крави-те,
Какъ си паса сиву стаду
Училъ ма й'още научилъ,
Да си ора съ волове-те,
Я крави-те да си цирамъ, 15
Утъ крави-те пресну млеку;
Власа ми Бога ирдамжие,
Та ми са Кушере припълнила—
Та самъ давалъ и продавалъ
Пу земе-та волове-те 20
Волове-те и крави-те.
Я ми Бога заръчелъ:
Лу кой му курбанъ коле,
Та му прави личенъ-денъ
Личенъ-день Власинъ-день, 25
Кушере му са припълнила:
Деветъ му вола фафъ кушере
Деветъ му вола деветъ крави,
Ду година йоще деветъ;
Я кой му курбанъ ни коле, 30
Ни му прави Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ
Въ кушере му девендесе вола
Девендесе вола девендесе крави,
Ду година му единица! 35
Аи, ти кмета, стара кмета,
Я си срукай малки моми
Малки моми и девойки,
Премени ги нареди ги,
Та ги прати низъ града гулема 40
Хаберъ да си чинатъ,
Чи е вутре Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Кой си има ду два вола
Ду два вола ду две крави, 45
Да ни фоди на поле-ту
На поле-ту и на йоранъ,
Я да му са фафъ кушере—
Чи си слева Власа Бога
Та си флева фафъ кушере, 50
Та си волове деснива—
Ду година да са плодетъ,
Да му са кушере припълни.
Пратилъ на е стара кмета,
Хаде, хаде вутре рану 55
Вутре рану Личен – день,
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Волове са фафъ кушере,
Юнакъ ми на поле ни иде,
Ни ми пасе волове-те, 60
Ни ми пасе, ни ми уре.
Стара кмета курбанъ коле,
Кой ми на курбанъ ни иде,
Ни му е хаиръ фафъ къщи,
Стара гу кмета крева, 65
Та гу фърле фафъ зандана,
Чи си Бога ни сайдисалъ.
Сега сте веке чули:
Вутре е Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ. 70
Има царе фъ наше селу,
На кмета е думалъ и говорилъ.
Като испѣвали горна-та пѣсна и изобикалели село-то, старий-тъ кмета закарувалъ деветъ момчета съсъ три-те моми и утивалъ на мѣсто-то кадѣ-то пасли купени-те крави; дуръ да идатъ до онова мѣсто моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Фъркналъ ми Има царе
Утъ земе-та на небе-ту,
Та на Бога изметъ чини.
Власа му Бога дума
Дума му и говори: 5
«Царю, царю, Има царю,
Слези ми, царю, иди
Иди ми тука долу
Тука долу фафъ бахче-ту,
Де ми са волове-те 10
Волове-те и крави-те.
Фани ми деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ,
Докарай ги фафъ сарае,
Та ми курбанъ колешъ, 15
Днесъ ми е Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Та та, царю, уче,
Да си градишъ кушере-та;
И ти давамъ триста вола 20
Триста вола триста крави,
Да ги карашъ на земе-та
На земе-та фъ тое града:
Съ волове-те да ми урешъ,
Я крави-те да си циришъ». 25
Власа му Бога дума
Дума му и говори:
«Има царе ни ми знае
Де да иде, що да прави,
Чи ни слевалъ фафъ бахче-ту— 30
Виделъ си волове-те
Волове-те и крави-те,
Да ги фане ни са фащатъ
Чи си фъркатъ на високу.
Йоти са, царю, чудишъ? 35
Хаде ми слези фафъ бахче-ту,
Та си фани деветъ крави.
Ой Боже ле, ой Власе!
Йоти ми, Боже, думашъ
Да си фана деветъ крави, 40
Фъркатъ си Боже, летать
На високу ду небе-ту,
И да ида нафиле ми.
Даде му Бога ясна книга
Ясна книга златна китапе — 45
Та гу учи да си пее,
Учи гу веке научи.
Та си слезе фафъ бахче-ту,
Искара си златна китапа
Та си пее ясна песна, 50
Умирилъ си волове-те
Волове-те и крави-те.
Ни ми фъркатъ на високу
На високу на далеку;
Та си фаналъ деветъ крави, 55
Деветъ крави се на отбуръ,
Уткаралъ ги фафъ сарае—
Та ги курбанъ коле
Курбанъ коле на Власа Бога,
Чи му е Личенъ-денъ 60
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Като стигнували на мѣсто-то кадѣ-то били волове-то и крави-те, кметъ-тъ искарувалъ единъ китапъ, а моми-те запѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 3.
Боже ле Жийне ле,
Рама ти уйна
Пирмена на дрина,
Акрамъ ми нина.
Изъ иже ми уналъ 5
Стара ми стара звезница
Ялна ми вола нителна,
Нителна йощ' ми амница,
Дум' ми стоити,
Ним' ми летити.» 10
Ясна ми песна моми пели,
Деветъ ми крави ни фъркатъ;
Млади юнаци важица спуснали
Вързали крави привързали;
Три ми са крави бегали, 15
Три ми крави ни стоели
Да ги вързатъ съсъ важица;
Стара са кмета чуди
Йоти ми крави бегать,
Бегатъ ми йоще летатъ. 20
«Боже ле Власа ле,
Сегá, Боже, що да праве
Що да праве що сторе?
Какъ да ти курбанъ коле?
Деветъ самъ крави ни фаналъ, 25
Деветъ крави нителни.
Йоще ми рече ни утрече
Юда ми летна самувила
Та му дума говори:
«Е, ти ми стара кмета, 30
Я ми постой почекай
Дуръ да ми слънце изгрее.
Власа ми Бога слева
Слева ми Бога утъ небе
Утъ небе фафъ гора, 35
Фафъ гора фафъ пещера.
Я да закарашъ малки моми
Малки моми девойки,
Да увиетъ бели китки
Бели китки позлатени, 40
Да му кичетъ ясна глава.
Де му курбанъ колетъ,
Ша ми иде да си види;
Десна му рока фафъ кушере.
Утъ едно ду хиледа 45
Ду година, ду деветъ години:
Па си фащатъ деветъ крави
Та ги курбанъ колетъ,
Ни ми фъркатъ на високу
На високу на далеку. 50
Предъ да закаратъ крави-те старий-тъ кмета са скривалъ въ една пещера, а моми-те брали цвете та повевали китки и утивали въ пещера-та та му накичовали глава-та и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 4.
«Боже ле, Власе ле,
Каилъ си, Боже, станалъ
Да си слезешь утъ небе-ту
Утъ небе-ту на земе-та,
Та си седналъ фъ пещере-та; 5
Хаде каилъ да станешь
Да та кичи малка мома,
Да ти кичи ясна глава,
Та да дойдешь фъ наше селу.
Стара ти кмета курбанъ коле 10
Курбанъ коле деветъ крави,
Та си гозба гости,
И ти, Боже, на трапеза.
Кой си дойде да та види,
Да му дадешъ бела китка 15
Да си кити кушере-та,
Да му са плодни волове-те
Волове-те и крави-те,
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи». 20
Бога хми дума и говори:
«Китите ма накичите,
Вутре самъ рану фафъ селу-ту,
На трапеза си седнувамъ,
Та ма кмета гозба гости— 25
Лу кой дойде на трапеза,
Дарба гу дарувамъ,
Даруваиъ гу бела китка,
Да си кити кушере-та,
Да му са плодетъ волове-те 30
Волове-те и крави-те,
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи;
Кой си кушере-та ни кити,
Въ кушере му единица! 35
Ни сайдисалъ има царе
Чи гу училъ научилъ,
Курбанъ да ми коле,
Гозба да гости,
Трапеза да слага. 40
Кметъ-тъ накиченъ оставалъ въ пещере-та, а момчета-та и моми-те закарували крави-те и откарували въ село-то; закалали ги курбанъ и пѣели слѣдоюща-та цѣсна:
ПЕСНА 5.
Курбанъ коле има царе,
Курбанъ коле на небе-ту,
Курбанъ коле малу млогу
Малу млогу деветъ крави,
На Бога са мольба моли: 5
«Боже ле Власе ле,
Жива ма Юда учила,
Да си пее ясна книга,
Да си пее и да пише,
Учила ма, Боже, научила; 10
И ти, Боже, да ма учишь
Да си праве кушере-та.
Да ли дадешъ триста вола
Триста вола, триста крави,
Да ги карамъ тука долу 15
Тука долу на земе-та;
Йоще ми юнаци ни видели,
Йоще ми волове ни пасли,
Йоще ми крави ни цирили,
Та ми на поле ни урали, 20
Ни урали ни ми сели,
Какъ си уре тое слуга
На поле-ту фафъ бахче-ту,
Та си сее бела пшеница;
Какъ си уче млади юнаци 25
Да си пеетъ ясна песна,
Да си пеетъ да си пишетъ,
Ша ги уче да си уратъ,
Да си уратъ да си сеетъ,
Да си праветъ кушере-та». 30
Бога му вели ютговори:
«Е, ти, царю, има царю,
Мене ма на земе ни сайдисали,
Личенъ ми денъ ни правили,
Личенъ ми денъ Власинъ-денъ, 35
Курбанъ ми ни клали
Какъ ми, царю, колешъ.
Хаде, Боже, Хаде,
Кой ми каилъ стане,
Да ти прави Личенъ-денъ, 40
Да ти курбанъ коле
Деветъ крави сé на отбуръ,
Ша гу уче да си уре;
И му давамъ деветъ вола
Деветъ вола деветъ крави, 45
Давамъ му ги за дамина
Да ги има фафъ кушере;—
Я кой си каилъ ни стане.
Ни ти прави Личенъ-денъ,
Курбанъ ти ни коле, 50
Ни гу уче да си уре,
Ни му давамъ деветъ вола
Деветъ вола, деветъ крави —
А ку си ма, Боже, мами,
Па му са кушере упразнила, 55
Чи му кушере ни деснивашъ» —
Власа Бога каилъ станалъ,
Та му дава триста вола
Триста вола, триста крави.
На слуга си тимбихъ чини, 60
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да гу учи да си уре,
Да си прави кушере-та,
Училъ гу слуга научилъ—
Има царе ми уре 65
И ми уре и ми сее,
Па си прави кушере-та.
Закара си триста вола
Триста вола триста крави
Та си слезе на земе-та. 70
На Бога си курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ крави,
Та му прави Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ—
Бога му фафъ кушере 75
Та му стаду деснива,—
Доста му са стаду плоди,
Три му хиледи вола,
Три му хиледи крави,
Шерни крави белнити, 80
Кой ги види ашикъ станалъ —
На царе са мольба моли
Да му даде да продаде,
Да ги кара фафъ сарае.—
Я му царе ни дава, 85
Лу са шета пу земе-та.
Кой му каилъ станалъ
Курбанъ да си коле,
Да си прави Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ, 90
И да му са съ клетва заклева,
Деветъ му вола дава
Деветъ вола, деветъ крави,
И гу учи да си уре
Да си уре да си сее. 95
Та са волове наплодили
Пу земе-та пу дюне-та.
Егá си е мали сечу,
Събиратъ са седемдесé крале
Седемдесé крале седемдесé бана, 100
Та си праветъ Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ,
На Бога си курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ деветъ крави—
Власа Бога фафъ кушере 105
Та хми стаду деснива,
Та хми са стаду плоди
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи.
Кога-то са гощавали на трапеза-та седнувалъ кметъ-тъ накиченъ съсъ китки-те; кога-то са нагощавали сѣкой единъ зевалъ отъ китки-те; а моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 6.
Гозба гости има царе
Гозба гости седемдесе крале
Седемдесе крале седемдесе бана,
Чи му е Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ, 5
Курбанъ коле на Власа Бога,
Заклалъ ми е девендесе вола
Девендесе вола девендесе крави,
Златна трапеза сложилъ,
На трапеза малки моми, 10
Служба си моми служетъ.
Виде ми Власа Бога
Виде ми усмихна са,
Та си слезе утъ гора-та,
Та си седна на трапеза. 15
Я си пита Има царе:
«Е, ти, царю, Има царю,
Я ти, царю, да ми кажешъ
Кой ми прави Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-дееъ, 20
Кой ми курбанъ коле,
И язъ гу дарба дарувамъ,
Дарувамъ гу бела китка,
Да е тури фафъ кушере,
Да му са плоди телну стаду 25
Телну стаду воли-ту
Волиту кравиту,
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи;
Кой ми курбанъ ни коле, 30
Дарба гу ни дарувамъ,
Ни му давамъ бела китка,
Кой си нема бела китка,
Кушере му са упразнила,
Фафъ кушере му единица!» 35
Ютговори Има царе
Та му дума и говори:
«Боже ле, Власа ле,
Фала ти пу земе-та!
Пу земе-та Личенъ-денъ 40
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Седемдесе крале курбанъ колетъ,
Седемдесетъ крале седемдесе бана,
Курбанъ колетъ девендесе крави,
Та си гозба гостетъ, 45
Сложили златни трапези:
Давай, Боже, бела китка,
Да са плоди телну стаду
Телну стаду волиту,
Утъ едно ду хиледа, 50
Утъ хиледа три хиледи—
Да си уратъ на поле-ту
Да си уратъ, да си сеетъ,
Да си циретъ пресну млеку
Пресну млеку кравату, 55
Кой ми еде да та фали;
Царе му дума говори,
Я са Бога засмелъ,
Ясна глава си навада
Та дарува седемдесе крале, 60
Седемдесе крале седемдесе бана,
Дарува ги бела китка,
Та си китетъ кушере-та.
Сѣкой единъ зевалъ отъ китки-те, съ кои-то билъ на-киченъ кметъ-тъ; послѣ една мома утивала кадѣ-то били говеда-та та накичовала кошере-та и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 7.
Три са Юди фафъ бахче-ту,
Три са Юди самувили,
Повили си бели китки,
Повили ги позлатили,
Власа Бога накичили, 5
Ясна му глава бели китки,
Та му думать и говоретъ:
«Е, ти, Боже, мили братку!
Вутре ти Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ. 10
На земе, ти, курбанъ колетъ
Курбанъ колетъ девендесе крави,
Девендесе крави сé на отбуръ,
Фальба, ти, на земе-та!
Китка та, братку, кичиме, 15
Кичиме та бела китка—
Слей си братку, слей
Слей си, братку, на земи-та,
Сидни, братку, сидни
Сидни, братку, на триниза, 20
Де ми са млади вуйни
Млади воини млади крале,
Кой ти тръзи бела китка,
И ти му, братку, давашъ,
Да é носи у дома си, 25
Да си кити волица-та:
Сегá му са деветъ вола
Деветъ вола, деветъ крави,
Ду година му девендесе;
Я да си рока деснишъ 30
Утъ небе-ту на волица,
Волица му са исполнила,
Утъ едно ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи;
Да ни дадешъ бела китка, 35
Бела китка позлатена,
Волица му единица!
Ни си уре на поле-ту
Ни си уре ни си сее,
Поле му са запустилу,
Къщи му са усурили;
Малки му деца плакать
Плакать му деца викатъ, 45
Чи си леба ни едать—
Два му вола ни устанали.
Волица му са запустила.
___________
Друга пѣсна на хоро.
ПЕСНА 8.
Ай, Боже ле, Жийне ле,
Фъ наше селу Личенъ-денъ
Личенъ-денъ Власинъ-денъ.
Курбанъ, ти, царе коле,
Курбанъ, ти, коле деветъ крави 5
Деветъ крави, деветъ вола,
Мольба, ти, са моли:
Десна ти рока на волица
Та си волове удеснивашъ,
Ду година, ду три години 10
Утъ сто ду хиледа,
Утъ хиледа три хиледи—
Аи, ти, Боже, ни Жийне,
Мольба ни, Боже, чуешь!
Па ти ду година Личенъ-денъ 15
Личенъ-денъ Власинъ-денъ,
Та ти курбанъ колеме,
Колеме ти деветъ крави,
Деветъ крави се на отбуръ—
Хуй, хуй Боже ле, 20
Боже ле Жийне ле.
Има: билъ нашъ царъ, кой-то изучилъ отъ Бога много занаяти и научилъ наши-те дедове.
Власинъ-денъ: праздникъ на Власа Бога.
Единица: само единъ му останалъ.
Деснива: благославя.
Крева: значи съди го.
Жийна: значи Господь.
Рама и пр. стари са рѣчи.
Дрина: мѣсто гдѣ-то колетъ курбане-то.
Акрамъ и пр. стари рѣчи.
Изъ иже ми уналъ: отъ село ги купилъ.
Звезница: хоже-та или кметъ-тъ.
Нителна: нестелена.
Амница: съсъ волъ несъбрана.
Дум' ми стоити: Да ми стоетъ.
Ним' ми летити: Да ни фъркатъ.
Далина: значи дамазлъкъ.
V.
ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ
ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ.
Едно врѣмя въ село-то на пѣснопѣецъ-тъ пролеть-та кога-то щели да дойдатъ Лестувици-те, събирали са деветъ моми та са пременували и ходили отъ къща на къща, та вързували на малки-те дѣца на десна-та рока едно бело и цървено конче отъ коприна и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Поминала заминала,
Та са лету зададе,
Съсъ лету лестувица 5
Лестувица пеперица.
Я знаешъ ли малку дете
Малку дете и юначе,
Я знаешь ли 'ли ни знаешь
У’ де иде лестувица 10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда, 15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ, 20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земе доста фална
Доста фална плодувита 25
Плодувита уровита,
Думали са наши деди
Наши деди наши струци.
Богъ да бие Байна царе,
Закаралъ ги утъ край земе 30
Та ги каралъ презъ поле-ту
Презъ поле-ту, презъ море-ту,
Каралъ ги Сегá малу
Сегá малу три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ. 35
Я си тие доста плакали
Доста плакали и викали,
Чи си земе уставили
Плодувита уровита,
Та ги дукаралъ на пуста земе 40
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ;
Ни си градетъ силна града,
Лу си седетъ фафъ гора-та 45
Фафъ гора-та фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те.
.Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица, 50
Та хми дума приговори:»
Ой ле млади юнаци
Мдади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали'
Заплакали завикали? 55
Чи си ва царе закаралъ
Та ва дукаралъ на пуста земе
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ, 60
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хаде ми, юнаци, ни плачейте
Ни плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царе, 65
Ваше царе Байна крале,
Що да црави що да стори,
Чи му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара ду млади юнаци 70
Ду млади юнаци, малки моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земе
Пуста земе запустена,
Дека си йоще ни света 75
Дека си йоще ни уратъ,
Лу си седетъ фъ пещере-те
Фъ пещере-та фъ камене-те,
Белкимъ са засели пуста земе,
Да ни си е веке запустена. 80
Доста ми веке плачейте
Плачейте и викайте!
Що ми седналъ Дива крале,
Дигналъ си десна рока
Съсъ рока ва фальба фали, 85
Чи сте слели утъ небе-ту,
Де ми седетъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Ду млади юнаци, малки моми
Да си уратъ на поле-ту, 90
Да си уратъ да си сеетъ:
Та ви царе курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небе-ту.»
Какъ хми дума лестувица 95
Лестувица пеперица,
Йоще хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та и думать и говоретъ:
«Лесту ле лестувице, 100
Що е земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земе заселили—
Та си уратъ малки моми
И си уратъ и си сеетъ; 105
Дива царе курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си на фальба фали:
Я ни са е нажелилу
Нажелилу натажилу 110
Чи сме земе уставили
Плодувита уровита.
Курбанъ сме на Бога клали,
Клали сме деветъ крави
Деветъ крави елувити, 115
Елувити се на отбуръ,
Малки са моми готвили
Готвили ги умревали ги
Умревали ги съ бела китка
Бела китка и куприца, 120
Готвили ги доста умрениви,
Кой си еде Бога фали.
Какъ сме дошли на Белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ колеме,
Съсъ курбанъ гу фальба фалиме, 125
Курбанъ колеме даветъ крави
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ,
Та ги гответъ малки моми;
Туку моми що да праветъ, 130
Чи си флели фафъ бахче-ту
Да си бератъ бела китка
Бела китка и куприца,
Я си китка ни намерили,
Готвили си ни умревали, 135
Та хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та заплакали и завикали,
Та ни са тажну тажили,
Та са намъ нажелилу 140
Нажелилу натажилу.»
Я хми лестувица дума и говори:
«Е, бре вие млади войводи,
Що сте вие заплакали
Заплакали завикали. 145
Какъ си фоде на край земе
На край земе, мила ви отечина,
Ша си флеза фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Кацнувамъ си бела китка 150
Бела китка и куприца,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ,
Та си фарлемъ бела китка
Бела китка и куприца—
Малки моми на Белъ Дунавъ, 155
Йоку виетъ на поле-ту
Та си китка умрисатъ.
Яви си мольба моле.
Да пишете бела книга
Бела книга царну писму, 160
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да у виетъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да му варзатъ на рока-та 165
На рока-та на деснива-та,
Eгa си е веке лету
Лету и цролету,
Да му варзатъ да му думатъ:
Чи ни си е белу сукну 170
Белу сукну и царвену,
Туку си е маринка,
Устанала утъ край земе;
Какъ си фаркамъ на поле-ту
На поле-ту на Белъ Дунавъ, 175
Ша си фаркна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае—
Де си виде малки деца
На рока хми белу сукну
Белу сукну и царвену, 180
Белу сукну и маринка,
Ша си спусна бела китка
Бела китка и Куприна,
Та е зевать малки моми
Малки моми и девойки, 185
Та си гответъ и умреватъ. »
Чули ми ду млади войводи
Чули ми лестувица,
Та си писали бела книга
Бела книга царну пислу: 190
Кой си ималъ малки деца,
Варзалъ хми на рока-та
Варзалъ хми белу сукну
Белу сукну и царвену.
Кога-то щели да видеть лестовица, моми-те ходили отъ къща на къща и отвързували отъ ръки-те на дѣца-та конче-то и го турели въ бахче-то подъ камень; при него турели и една миризлива китка копрецъ назоваема, коя-то китка зевала майка-та на дѣте-то, и отъ нея турели въ мамжи-те, кои-то са готвили на курбане-те; кога-то зевала китка-та майка-та, пѣели моми-те слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Мале ле, мила мале,
Слези ми, мале, на дори,
Флези ми, мале, фъ бахче-ту,
Дигниси, мале, подигни
Подигни златенъ камень, 5
Де си е, мале, маринка,
Белу ми сукну царвену.
Фаркнала ми летнала
Летнала ми лестувица,
Летнала ми утъ край земе 10
Утъ край земе, слану море,
Летнала ми на Бель Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море,
Та си на дару циркала
Циркала, мале, напевала, 15
Фафъ уста хи бела китка
Бела китка и куприца,
Та са чудумъ чуди
Де да иде де да летне
Да си фарли бела китка 20
Бела китка и куприца,
Баксишъ носи утъ край земе.
Зачула е Юда самувила
Та хи дума и говори:»
Е, ти пиле лестувица, 25
Що ми са чудумъ чудишъ
Та си циркашъ и напевашъ?
Я си фаркни тука долу
Тука долу фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае, 30
Фафъ сарае фафъ бахче-ту.
Царе му малку дете,
Та та чека сега малу
Сега малу три нидели;
Варзала му стара майка 35
Варзала му на рока-та
Варзала му белу сукну
Белу сукну и царвену
Белу сукну маринка,
Сега гу веке утварзала, 40
Фафъ бахче-ту златенъ камень,
Пудъ камень гу турила—
Та ти са мольба моли,
Какъ си идешъ утъ край земе
Утъ край земе отечина, 45
Да си хи баксишъ фарлишъ:
Да си земешъ златна маринка,
Да уставишъ бела китка
Бела китка и куприца;
Та ти царе курбань коле 50
Курбанъ коле ду три голабче-та,
Ша ги гответъ малки моми,
Умреватъ ги съ бела китка
Съ бела китка и куприца.»
Чула ни лестувица, 55
Летнала си фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Камень дига, ни са дига,
Да си земе белу сукну
Белу сукну и царвену 60
Белу сукну и маринка,
Та си рукна Юда самувила,
Подигна хи златенъ камень,
Та си зела белу сукну
Белу сукну и царвену, 65
Уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Слези, мале, слези
Слези, мале, фафъ бахче-ту,
Подигни си златенъ камень, 70
Та си земи бела китка
Бела китка и куприца,
Отнеси е дуръ на царе,
Та му са фальба пофали:
Чи е летнала лестувица, 75
Летнала е утъ край земе,
Та си дойде на Белъ Дунавъ;
Ником' си баксишъ ни носила
Утъ край земе утъ слану море,
Летнала си фафъ бахче-ту, 80
Подигнала златенъ камень,
Уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Кога-то жена та слевала въ бахче-то и подигнувала камень-тъ, подъ кои-то намирала миризлива-та китка копрецъ, коя-то понапрешь една мома отъ къща-та оставела като зевала конче-то; моми-те запѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 3.
Лесту ле лестувица!
Богъ да гу бие Байна царе,
Чи му са веке дуделу,
Чи му са земе заселила
Заселила йоще приселила. 5
Што завёлъ онъ нашыхъ дьдовъ,
Наши-те деди наши-те сруци
Фъ тае ги земе заселилъ;
Я тие си йоще плакали
Плакали йоще викали 10
Чи си земе уставили,
Доста хми фална земе
Доста фална плодувита
Плодувита уровита.
Кажи ми, лесту, думай, 15
Какъ си зима зимувала,
Какъ си низъ поле летала,
Виде ли, лесту, ни виде
Дал' си ми моми урать?
Дал' ми са моми шетатъ? 20
Двашъ на година да ми сеетъ?
Двашь на година да ми жнеетъ
Да ми жнеетъ бела пшеница?
Да ми бератъ белу грозде?
Ил' са е земе запустила 25
Та ни си е йоще фална?
Циркна ми лестувица
Та хми вели ютговори:
«Крайна е земе йоще фална!
Малки са моми на поле 30
Та си уратъ и си сеетъ,
Йоще си на поле бератъ.
Пудъ камень самъ уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Малка е мома фъ сарае, 35
Йоще самъ висе ни летнала,
Рукна са мома подрукна:
«Лесту ле лестувица,
Сега ма веке уставашъ,
Фъ сарае ми веке ни циркашъ, 40
Ни циркашъ, лесту, ни пеешъ,
Я си ми фодишъ на Белъ Дунавъ,
На Белъ Дунавъ на царну ту море,
Та си фъ сарае фаркашъ—
Я ми постой и почекай 45
Дуръ да си флеза фъ бахче-ту,
Да си бера бела китка
Бела китка и куприца,
Да е фъ сарае носишъ,
Какъ ми са мома шета 50
Фъ бахче хи китка давашъ,
Утъ мене хи селемъ носишъ,
Чи си е мое рода
Мое рода утъ край земе,
Закарилъ си наши-те деди
Да си види бела китка 55
Бела китка и куприца,
Тажну хи са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Чи си земе уставила,
Фална земе прочуена 60
Прочуена зачуена,
Де си има бела китка
Бела китка и куприца;
Какъ си ми мома плаче
Бабайку хи са нажелилу 65
Нажелилу натажилу,
Та си слева фафъ бахче-ту,
Та си фаща ду три голабче-та,
На Бога ги курбанъ коле
Та си гу фальба фали, 70
Чи си е каилъ станалъ,
Да са вращать лестувици-те
Да са вращать утъ край земе,
Да му носетъ бела китка
Бела китка и куприца, 75
Я що си са малки моми,
Зготвили си ду три голабче-та
Зготвили ги умревали ги,
Та са гозба гостетъ. 80
___________
Майка-та като испѣвали моми-те горна-та пѣсна, зевала китка-та и я относела дома си, та я давала на мъжьтъ си; сѣкоя жена тъй правила; тога рукнували единъ старецъ и той закалалъ три голабче-та курбанъ на Бога; тога моми-те пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 4
Царю, царю и везирю,
Що си, царю, курбанъ колешъ
Курбанъ колешъ ду три голабче-та?
Я си йоще ни виделъ
Бела китка и куприца. 5
Какъ си летна лестувица
На широки дори фафъ бахче-ту,
Подигна си златенъ камень
Та хи сорце сривналу,
Чи си виде белу сукну 10
Белу сукну и царвену,
Носилу гу малку дете,
Носилу гу три нидели,
Чекалу си лестувица,
Та си зела белу сукну,
Уставила бела китка 15
Бела китка и куприца;
Я си рукни малки моми,
Да си згответъ ду три голабче-та,
Да си згответъ доста умрениви,
Кой си еде, кой си пие 20
Чи си е наетъ Бога да си фали,
Чи си е наетъ сторилъ
Да си праща лестувица
Да си носи бела китка
Бела китка и куприца.» 25
Царе хми дума и говори:
«Ой, ле вие малки моми
Малки моми и девойки,
Лу да виде бела китка
Бела китка и куприца, 30
Па си курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ крави,
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ.»
Царе си йоще ни продумалъ, 35
Искара си парве либе
Искара си бела китка
Бела китка и куприца,
Та е на царе даде;
Царе му са нажелилу 40
Нажелилу натажилу,
Чи уставилъ крайна земе
Що си била доста фална
Доста фална прочуена
Прочуена зачуена. 45
Па си курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ крави,
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ. 50
Като закалалъ старецъ-тъ курбанъ-тъ три-те голабче-та, онѣзи деветъ коми срукували и други моми отъ село-то, кои-то готвили три-те голабче-та съсъ копрецъ-тъ, и пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 5.
Лесту ле лестувица,
Била си била на край земе
На край земе на слану море,
Де са били наши царе
Наши царе, наши сруци, 5
Та са поле урали,
Та са поле сели,
Сели са бела пшеница,
Йоще никой ни е селъ,
Училъ ги е крали Марку. 10
Донела си бела китка
Бела китка и куприца,
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле голабче-та,
Зготвили ги малки моми 15
Зготвили ги наготвили ги,
Фарлили си бела китка
Бела китка и куприца,
Зготвили ги умревали ги,
Зготвили ги доста умрениви, 20
Та са гозба гостетъ,
Та си Бога фалетъ,
Чи та праща утъ край земе
Да летувашъ на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море. 25
Мольба ти са, лесту, молетъ,
Па да дойдешь ду година,
Баксишь, лесту, да донесешь,
Баксишь, лесту, бела китка
Бела китка и куприца— 30
Па ти царе курбанъ коле,
Ни ти коле голабче-та,
Лу ти коле деветъ крави
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ; 35
Да ни си китка донесешь,
Какъ си гответъ малки моми
Нажелилу хми са натажилу,
Чи си гответъ ни умревать,
Ни е курбанъ дурь на Бога. 40
Какъ си пеетъ малки моми,
Летнала си лестувица
Та си цирка и си пее:
«Ой ле вие малки моми
Малки моми и девойки, 45
Доста ми царе курбанъ коле,
Доста ми са мольба молите!
Да замине лету и пролету,
Па ша летна на край земе
На край земе на слану море, 50
На край земе да зимувамъ.
Егá веке да си летна
Да си летна да си фаркна,
Шаси летна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае, 55
Ша си циркамъ на даро-ту
Да ме чуе малка мома
Малка мома утъ сарае,
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да си бере бела китка 60
Бела китка и куприца,
Да ми даде бела китка,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Де си виде мажку дете 65
На рока му белу сукну
Белу сукну царвену,
Майка му са дусетила
Белу му сукну утварзала,
Слела си фафъ бахче-ту, 70
Та гу пудъ камень турила,
И азъ, моми, каилъ ставамъ:
Рукнувамъ си Юда самувила,
Та ми камень подигнува,
Та си зевамъ белу сукну 75
Белу сукну и царвену,
Та гу носе на край земе
На край земе на слану море,
Кой гу види да си знае:
Наши деди наши сруци 80
Заселили крайна земе,
Заселили приселили!
Па си веке станали
Друга си земе заселили.
Та хми адетъ устаналъ: 85
Eгa си е лету и пролету,
Кой си има мажку дете,
Варзува му на рока-та
Варзува му белу сукну
Белу сукну и царвену, 90
Да си знае малку дете,
Чи си дойде бабайку му
Утъ край земе утъ слану море.
Па уставемъ бела китка
Бела китка и куприца, 95
Да гу наиде стара майка,
Да гу носи дуръ на царе.
Собира си малки моми,
Собира ги фафъ сарае,
Та си курбанъ коле, 100
Та си моми гозба гости,
Та си гответъ врана манже,
И фафъ манже бела китка
Бела китка и куприца,
Кой си еде, кой си пие, 105
Ша ма чека ду година,
Ша ма чека на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море.
Като испѣвали горна-та пѣсна дуръ да са зготви манже-та, седнували, та хми давалъ старецъ-тъ да накусетъ отъ оная манже, послѣ ставали та поигравали хоро като пѣели слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 6.
Царю ле и везирю,
Стани си, царю, дигни са,
Стани си утъ трапеза.
Да си видишъ лестувица
Какъ си фарка и си лета, 5
На десна хи нога белу сукну
Белу сукну и царвену,
Носилу гу мажку дете
Мажку дете милна сина,
Съсъ лестувица Юда самувила 10
На моми си дума и говори:
«Станите, моми, станите,
Хору ми, моми, играйте
Играйте моми хрипайте!»
Лестувица дума продумала 15
Продумала приговорила:
«Ду година дуръ на лето
Па ша летне утъ край земе
Утъ край земе слану море,
Та ша фаркне на Белъ Дунавъ 20
На Белъ Дунавъ на царну-ту море —
Де си види малку дете
На рока му белу сукну
Белу сукну и царвену,
Ша си спусне бела китка 25
Бела китка и куприца.
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ крави
Деветъ крави елувити,
Елувити се на отбуръ, 30
Па си ва гозба гости.
Сруци: значи срикове.
Умревали: значи турели въ тѣхъ миризливи нѣца.
Куприца: билька миризлива, копаръ.
Отечина: отечество.
Деснива: десница.
Маринка: стара рѣчь, на коя-то значение-то не са зная.
Сривнало: значи драго хи станало.
VI.
ЛИЧЕНЬ - ДЕНЪ
ПЪРВИНЪ - ДЕНЪ.
Четири дене предъ Гергювъ-день нѣкогашь колели курбанъ ягне-та зарадъ заще-то вейке поминала зима-та и дошло лето; три моми още предъ слънце-то ходили въ нѣкое бахче, и стоели подъ тринтафилъ-тъ и испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1.
Юда самувила Филка Милушка
Фъркнува си фафъ бахче-ту
Утъ дъру на дъру на бела руже,
Съсъ лику са присмива.
Съсъ уста си песна пее: 5
Боже ле ду Летна Бога!
Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Зададе са тое лету,
Изгрелу си ясну слънце, 10
Вутре рану Първа дене.
Събрали са ураче-те,
Съ ураче-те малки моми,
Събрали са фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ летница, 15
На тебе си курбанъ колетъ
Ясну пиле, суру ягне,
Чи ти е личенъ-день
Личенъ день Първинъ-день,
Фала ти, Боже, на земе-та, 20
Фала ти е рану предъ зорница
Чи прогони люта зима
Предъ зорница, предъ слънце-ту!
Люта зима снегувита,
Зададе са тое лету; 25
Ураче-те курбанъ колетъ,
Малки моми фафъ бахче-ту
Та си бератъ бели китки
Бели китки усениви,
Китки праветъ злату ги повиватъ, 30
Та си кичетъ ясну пиле,
Какъ си фърка на небе-ту
Да ти дойде фафъ сарае,
Пиле ти са мольба моми
Да си пратишъ берекете 35
Бела пшеница, белу грозде;
Моми жнеетъ бела пшеница
И ти праветъ чисти кулаци,
Юнаци си грозде бератъ
И ти праветъ руйну вину— 40
На Pye дене фафъ гора-та
Фафъ гора-та фафъ Летница
Личенъ ти день Руинъ-день —
Та си едатъ чисти кулаци,
Та си пиетъ руйну вину 45
Тебе си Боже фала фалетъ.»
Рану ми припева филка Юда
Филка Юда и Милушка,
И си фъркна фафъ сарае.
Пробудила царе и везире: 50
«Варай царю и везирю,
Стани, царю, стига спиешъ!
Помина си люта зима
Люта зима снегувита
Лету ми са зададе 55
И съсъ лету личенъ-день
Личенъ-день Първинъ день,
Та на Бога курбанъ колешъ
Предъ зорница йоще предъ слънце-то
Като испѣвали пѣсна-та, една-та отъ техъ ходила низъ село-то и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 2.
Чули ли сте мили друшки
Мили друшки малки моми?
Прилетнала филка Юда,
Филка Юда и Милушка
Фафъ бахче-ту на дъро-ту 5
На дъроту на бела руже,
Летна Бога фала фали:
«Изгрелу е ясну слънце
Прогонилу люта зима
Люта зима снегувита». 10
Песна пее дуръ ду Бога!
И си летна фафъ сарае
Рану йоще предъ зорница,
Пробудила царе и везире,