Еще раз о ятевой перегласовке




Regn

 

###Ноябрь 19, 2008, 08:20

Цитировать

Еще раз о ятевой перегласовке

Ятевая перегласовка осуществляется иногда не по правилам, а иногда ее нет в тех случаях, когда она должна бы была иметь место:

вися́щ - вися́щи
бля́скам - бле́сна
хля́б - хле́бна
я́ма - я́ми

Об этом можно прочесть вот тут: https://liternet.bg/publish5/ghristozova/iat.htm
(сорри, копипастить, переводить и форматировать очень долго)

Добавлю к тому формы аориста типа "зна́ях", когда должно быть "зна́ех" по правилам перегласовки. Даже викисловарь говорит "зна́ех".

Хочу обратить ваше внимание на два момента:
1) поскольку в западной Болгарии говорят только "е" на месте старого ятя, очень часто (в том числе и в письменном языке) вы будете сталкиваться с формами "броех, летех, стоех" и т.д.. Поэтому глагольные формы, которые основываются на имперфекте или аористе (если в них этимологически был "ять") будут значительно отличаться в речи болгар из разных регионов. Даже "Уикиречник" (https://bg.wiktionary.com) колеблется: "сечал ~ сечел (сёк, рубил), стоял - стоел". Если вы ошибетесь в одной из таких спорных форм - не страшно. Даже строгая литературная норма часто разрешает обе формы;
2) в поэзии ради рифмы старый "ять" свободно заменяют на "я" или "е".


6.5. Текст

Приведу класический текст с пересказом - небольшую болгарскую сказку о неработящей девушке Богданке

Задание: найдите в тексте глагол совершенного вида, употребленный в имперфекте пересказа.

"Който не работи - не трябва да яде"

Растя́ла в едно́ бъ́лгарско село́ ху́бава мома́ Богда́нка. Тя́ била́ еди́нствената ще́рка на баща́ и ма́йка си и не била́ нау́чена да рабо́ти. По́чнали да и́дват да я и́скат за снаха́. Ма́йка й на вси́чки ка́звала:
- На́шата Богда́нка не е́ нау́чена да рабо́ти...
Щом чу́ели това́, вси́чки си оти́вали.
Веднъ́ж дошъ́л еди́н ста́рец и ка́зал:
- Чу́х, че и́мате ху́бава дево́йка. Дойдо́х да я взе́ма за снаха́.
И на не́го ма́йката отгово́рила:
- На́шата ще́рка ни́що не зна́е да рабо́ти!
- Ни́що - ре́къл ста́рецът - У на́с ни́кой ни́кого не ка́ра да рабо́ти. Ко́йто не и́ска да рабо́ти - така́ си седи́.
След една́ се́дмица напра́вили сва́тбата.
На дру́гия де́н след сва́тбата вси́чки ста́нали и се залови́ли за ра́бота. Са́мо Богда́нка седя́ла и ни́що не пра́вела.
Събра́ли се за обя́д. Се́днали на трапе́зата. Богда́нка седя́ла настрана́ и ча́кала да я пока́нят. Дру́гите снахи́ доне́сли я́денето, сложи́ли пред све́къра голя́ма пи́та хля́б. То́й разчу́пил пи́тата на то́лкова парче́та, ко́лкото ду́ши били́ на трапе́зата.
- А на Богда́нка? - попи́тала свекъ́рвата.
- Тя́ не е́ гла́дна - отгово́рил све́кърът. - Кога́то чове́к не рабо́ти, не огладня́ва.
След обя́да вси́чки па́к запо́чнали да рабо́тят. Богда́нка седя́ла и не рабо́тела.
Вечерта́ све́кърът па́к разчу́пил пи́тата на то́лкова парче́та, ко́лкото ду́ши били́ на трапе́зата.
- А на Богда́нка? - ре́кла свекъ́рвата.
- Тя́ не е гла́дна - отно́во ка́зал све́кърът. - Ко́йто не рабо́ти - не му тря́бва да яде́.
Вече́ряли, поприка́звали ко́й какво́ ще рабо́ти на дру́гия де́н, ле́гнали и ско́ро заспа́ли.
Ле́гнала и Богда́нка, но не могла́ да заспи́. Едва́ доча́кала да се съ́мне. Ста́нала ти́хичко, изми́ла си очи́те, поме́ла дво́ра, издои́ла кра́вата.
Ста́нали и дру́гите. Виде́ли какво́ напра́вила Богда́нка и се усми́хнали.
На обя́д Богда́нка сложи́ла трапе́зата и се́днала напре́д със вси́чки. Све́кърът разчу́пил пи́тата, пода́л на́й-голя́мото парче́ на Богда́нка и ре́къл.
- Ти́, Богда́нке, дне́с рабо́ти на́й-мно́го от вси́чки. Е́то и на те́бе от пи́тата.
Изми́нали две́ се́дмици. Богда́нка по ця́л де́н рабо́тела.
На тре́тата се́дмица дошли́ на го́сти ма́йка й и баща́ й. Вси́чки изле́зли да ги посре́щнат. Богда́нка изти́чала на́й-напре́д, отво́рила по́ртите и изви́кала:
- Ма́мо, та́те, сли́зайте от кола́та и се зала́вяйте за ра́бота! Ту́к не е́ ка́то у на́с... Ту́к, ко́йто не рабо́ти, не му да́ват да яде́.

Словарик:

раста́ - расти
ху́бав - хороший, красивый, ладный
мома́ - девушка
дъщеря́, ще́рка - дочь
(за)по́чвам, (за)по́чна - начинать, начать
снаха́ - невестка
щом - как только; раз, если
оти́вам си - уходить
веднъ́ж - однажды
взе́мам, взе́ма - брать, взять
не зна́я да... - не уметь...
река́ - сказать
ка́рам - 1) заставлять 2) водить (машину)
така́ - так
така́ си седи́ - просто так (себе) сидит
друг - другой
зала́вям се, заловя́ се за - 1) браться (приниматься), взяться (приняться) за
зала́вям, заловя́ - брать, взять в плен
съби́рам се, събера́ се - собираться, собраться
ся́дам, се́дна - садиться, сесть
трапе́за - накрытый стол
настрана́ - в стороне
ча́кам - ждать
дона́сям, донеса́ - приносить, принести
я́дене - еда
сла́гам, сложа́ (-и́ш) - класть, положить
све́кър, свекъ́рва - свёкр. свекровь
голя́м - большой
пи́та - лепешка
чу́пя, разчу́пя - ломать, разломать
парче́ - кусок
гла́ден - голодный
огладня́ва, огладне́я - проголодаться
па́к - опять
вече́рям - ужинать, поужинать
прика́звам - говорить, беседовать
ля́гам, ле́гна - ложиться, лечь
заспи́вам, заспя́ - засыпать, заснуть
съ́мвам се, съ́мна се - рассветать, рассвести
ти́хичко - тихонько
о́ко (множ. очи́) - глаз
мета́ - мести
доя́ - доить
кра́ва - корова
сложа́ трапе́зата - накрыть на стол
напре́д - вперед
е́то - вот
е́то и на т́ебе парче́! - вот и тебе кусок!
измина́вам, изми́на - проходить, пройти (о времени)
тре́ти - третий
ти́чам, изти́чам - бежать, выбежать
по́рта - ворота (в болг. в ед. и множ. числе!)
та́те! - папа!
кола́ - машина, повозка, телега


6.6. Упражнения

А. Образуйте 3е лицо ед. и множ. числа аориста и имперфекта пересказывательного наклонения от следующих глаголов

до́йда, мета́, седя́, летя́, и́мам, ви́дя, звъня́, броя́, ви́кам, вля́за, отли́там, раста́, и́двам, пи́ша, чета́, пека́, сека́ (корневой гласный из ятя), ре́жа (-еш), пла́ча (-еш), сложа́ (-иш), къ́пя (-еш), чу́пя, пи́я, люле́я, чу́я, зна́я, спра

Б. Переведите на болгарский

1. Говорят, что ты хорошо говоришь по-болгарски.
2. Моей маме не нравится, как я вымыл пол. Будто бы она все делает идеально!
3. Приехавшая с юга (ю́г, м.р.) Наташа была очень довольна.
4. Богданка ничего не делала весь день.
5. Мама сказала, что Богданка ничего не делала весь день.
6. Страрые славянские племена жили на этой територии.
7. Отец сказал, что у нее проблемы (пробле́м, м.р.).
8. На столе лежат (лежа́) семь учебников.
9. У нее два брата.
10. По небу летела 21 утка (па́тица).
11. Мария сказала, что у Христо есть пять учебников шведского языка.
12. Пять братьев пустились в путь (тръ́гна).
13.... и вытащил (извадя́) старик из моря рыбку...
14. Она, говорят, все ему рассказала.
15. Два орла медленно (ба́вно) летели над полем.
16. Я слышал, твоя дочь беременна (бре́менна).
17.... Богданка работала целый день...
18.... девушка шла (вървя́) через поле и несла корзинку (кош)...

В. Перескажите анекдот в пересказе

Еди́н чуждене́ц попа́дна в голя́ма ава́рия в Га́брово. В бо́лницата тря́бваше му прели́ване на кръ́в. Еди́н га́бровец се съгласи́ да даде́ сво́йта кръ́в на уми́ращия чове́к. Ка́то се почу́вствува по́-добре́, чуждене́цът ще́дро заплати́ на га́бровеца. След вто́рия пъ́т благодарността́ му бе́ше по́-уме́рена. След тре́тия пъ́т не да́де на га́бровеца ни́що - в жи́лите му ве́че тече́ше га́бровска кръ́в.


6.7. Песня

Послушайте одну из лучших песен Лили Ивановой - "По жицата". Обратите внимания на формы пересказа и употребления л-овых причастий в качестве определений.

https://www.vbox7.com/play:da37c218

Едно́ моми́че, мо́же би, уми́ра.
Едно́ моми́че, мо́же би, съм а́з.
Сред ни́вите на До́бруджа се спи́ра
приве́дено като пшени́чен кла́с.

По жи́цата, от пти́ци натежа́ла
то́ тъ́рси в си́ния небе́сен сво́д
она́зи, чу́дна ля́стовица бя́ла,
коя́то ка́зват - но́села живо́т.

Ля́стовице мо́я, мо́я бя́ла пти́ца!
А́з те ча́кам все́ки де́н.
Ти́ кога́ ще спре́ш на та́зи жи́ца?
Ти́ кога́ ще прелети́ш над ме́н?

Едно́ моми́че, мо́же би, за сбо́гом
Разма́хва в здра́ча сво́я ша́л черве́н.
А ма́ковете ше́пнат: ко́лко мно́го
моми́чето прили́чало на ме́н!

И към света́ ръце́ простря́ло,
то тръ́гва със наде́жда и тъга́
Да тъ́рси та́зи ля́стовица бя́ла –
неви́ждана от ни́кой до сега́.

Ля́стовице мо́я, мо́я бя́ла пти́ца!
А́з те ча́кам все́ки де́н.
Ти́ кога́ ще спре́ш на та́зи жи́ца?
Ти́ кога́ ще прелети́ш над ме́н?

Комментарии:

мо́же би - может быть
уми́рам, умра́ - умирать, умереть
сред - среди
Добруджа - местность, дельта Дуная. Сев. Добруджа принадлежит Румынии, южная - Болгарии
спи́рам се, спра - останавливаться, остановиться
приве́ждам, приведа́ - наклонять, наклонить
клас - колос
по - по, посредством
жи́ца - провод
тежа́ (-иш) - весить
чу́ден - странный, чудесный, удивительный
ля́стовица - ласточка
бя́л - белый
но́ся, донеса́ - нести (носить), принести
все́ки (вся́ка, вся́ко) - каждый
за сбо́гом - на прощание
разма́хвам - размахивать
здрач - сумерки
шал - шарф
черве́н - красный
ше́пна - шептать
прили́чам - походить, быть похожим
към - к
прости́рам, простра́ - простирать
тръ́гвам, тръ́гна - пускаться, пуститься в путь
тъга́ - грусть

 



Поделиться:




Поиск по сайту

©2015-2024 poisk-ru.ru
Все права принадлежать их авторам. Данный сайт не претендует на авторства, а предоставляет бесплатное использование.
Дата создания страницы: 2016-04-12 Нарушение авторских прав и Нарушение персональных данных


Поиск по сайту: