Усилна земе, неволна »!
Пиле му дума говори:
«Вчера ми Юда летна,
Летна ми Юда на дори.
Та си на майка дума. 220
Чи ти са нажелилу,
Нажелилу, натъжилу.
Та си ми плачешь и викашъ
Дуръ ми са поле заечулу.
Та си ма майка прати, 225
Да си та, бана питамъ,
Що ти е, бана, неволе»?
Утмалъ хи, бана, говори:
«Лесту ле, лестувице,
Бабайку ми курбанъ колелъ, 230
Курбанъ колелъ суру агне,
Суру агне на Бога,
Чи му е правилъ личенъ-денъ
Личенъ-денъ Летовъ-денъ:
Малка е мома йогань валила, 235
Та си ми вечере готвила,
Ясна ми вечере бъдница;
Бабайку ми фафъ бахче-ту,
Бралъ си е китка набралъ.
Копра е китка росина, 240
Та е на мома носилъ;
Вечере мома мренила,
Та си е вечере бъдница,
Бъдница йоще мреница,
Та си гостилъ млади юнаци, 245
Млади юнаци, малки моми.
Сега, пиле, що да праве?»
Стой ми, бана, почекай.
Дуръ да си летна на Край-земе,
Копра си китка набирамъ, 250
Та ти е, бана, носе.
Та си на мома давашъ.
Я ти са мольба моле,
Да ми веке ни плачешь,
Да ми веке ни викашъ. 255
Летна ми пиле фъркна
На Край-земе прилетна.
Слела му майка фъ бахче-ту,
Копра си китка набрала;
Фана е пиле съ уста-та, 260
Тури е пиле на ноги;
Та си на поле фъркна,
Де ми е бана на гозба,
Та си му китка подаде.
Бана ми седна на йогнище, 265
Та си на мома китка дава,
Та хи дума говори:
«Моме ле, дъще ле.
Вечере си, моме, готвила,
Вечере, моме, бъдница; 270
Копра ти китка давамъ,
Да си вечере мренишъ,
Да си вечере усривашъ,
Да си е вечере бъдница,
Бъдница, ясна мреница,— 275
Та си госте млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Сега ми е поле плодиту,
Плодиту, топлиту,
Ка' да си е Крайна-земе. 280
Лета са Бога ни люти,
Лу си ми слева на поле,
Съсъ Бога ясну слънце,
Та си ми грее на поле».
Видела мома китка, 285
Та хи са лику засмелу.
|
|
Та си ми вечере мренева,
Мренева вечере усрива,
Та си е вечере бъдница,
Бъдница ясна мреница. 290
Бана ми гозба гости
Се млади юнаци, малки моми;
Три дни му личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ, 295
Суровъ-денъ Летовъ-денъ.
__________
На свършанье гозба-та играели и пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 6.
Атле ми Диа,
Диа ми Яра!
Фальба ти фала
На небе, на земе,
На земе, на поле, 5
На поле, фафъ гора,
На море, на Дунавъ!
Я' ти фала на поле,
На поле фафъ града,
Фафъ града фъ Котлива, 10
Де ми е млада бана.
Пусту му поле запустену,
Юда ми йоще ни летнала,
Юнакъ ми ни стъпилъ,
Пиле ми ни фъркналу, 15
Ни фъркналу ни летналу!
Слезе ми, Боже, утъ небе,
Утъ небе на поле.
Блесна ми ясну слънце,
Блесна ми йоще лесна! 20
Юда на поле летнала,
Та са Юда подрукнала:
«Моми ле, друшки ле,
Доста са веке бавите,
Доста са веке маете! 25
Ни ми е веке зима,
Люта зима снегувита;
Я' си е лету, пролету,
Какъ си е на Край-земе.
Слезите веке на поле, 30
На поле на йорань,
Сейте ми бела пшеница!
Вита ми юнакъ на небе,
Месецъ ми йоще ни поминалъ;
Ша ми слезе на поле, 35
Да ви даде златна сърпица,
Да жнеете бела пшеница.»
Малки са моми чули,—
Два ми са вола фпрегнали,
Фпрегнали вола фъ сарае; 40
Бана ги злату златилъ,
Метналъ хми суйна махрица,
Метналъ хми махрица приметналъ
Златну уралу фпрегналъ;
Та ми на поле слезе, 45
Три ми браздици тръгналъ,
Три са браздици позлатили;
Ясну ги слънце златилу,
Спусна си златни зари;
Малки са моми на поле 50
Три ми нидели урали,
Та ми са поле посели,
Посели поле насели,
Насели бела пшеница.
|
|
Юнаци ми йоще ни видели, 55
На поле йоще ни слели.
Па са Юда подрукнала:
«Юнаци млади иргене,
Брé, ни сте йоще чули?
Брé, ни сте йоще видели? 60
На поле е лету, пролету!
Ясну ми слънце лесналу,
Лесналу слънце грейналу,
Люта ми зима хуйналу,
Люта ми зима снегувита. 65
Малки са моми видели,
Млада са бана закарали
Та ми на поле слели,
Та ми на поле урали,
Та ми са сели насели, 70
Насели бела пшеница.
Сиву ми стаду блейналу,
Сиву ми стаду фъ гора;
Сиву ми стаду ни пасе,
Чи ми е веке егнилу; 75
Я' ми сте йоще ни слели,
Да си на поле градите
Златна кушере овчита;
Да ми е стаду на егнилу,
Да ми е стаду сури агнета. 80
Суру ми агне кушуту,
Какъ си е личенъ-денъ,
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ -дтъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ. 85
На Бога курбанъ колете».
Чули юнаци фафъ града,
Та ми на поле слели,
На поле на егнилу,
Та ми кушере градили, 90
Златна кушере овчита;
Сиву са стаду спусна
Та ми е стаду на егнилу,
Стаду е сури агнета.
Атле ми Диа 95
Суру ми агне кушуту.
Чулъ ми е бана зачулъ,
Слезе ми бана на поле,
Флезе ми бана фъ кушере,
Фана си суру агне, 100
Суру агне кушуту,—
Та гу фъ сарае злати,
Тебе гу курбанъ коле,
Та ти са мольба моли,
Да му си, Боже, на поле, 105
Съсъ тебе ясну слънце,
Да си му грее на поле,
Да ни му е люта зима,
Люта зима снегувита,—
Курбанъ ти, Боже, коле, 110
Малка са мома пременила,
Пременила, наредила;
Седнала ми на йогнище,
Валила ми навалила,
Навалила ясенъ йогань, 115
Та ми готвила бъдница,
Бъдница ясна мреница.
Дуръ си летна църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Тука ми долу летила, 120
Та ми иде утъ Край-земе,
Баксишъ носи на бана,
|
|
Баксишъ носи копра китка;
Спуща китка на йогнище,
Я' му нищу ни продума, 125
Па си фъркна па си летна,
Па си летна на Край-земе.
Малка мома вечере мренава,
Вечере си ясна бъдница.
Бана му са укифналу, 130
Та ми гозба гости,
Гости ми млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
Гостилъ ги е, нагостилъ.
Стана ми бана утъ трапеза, 135
На трапеза хору ми играе,
Хору ми играе песна пее,
Тебе си, Атле, фали;
«Атле ле, Диа ле,
Диа ле, Яра, 140
Яра ле, Прена!
Седишъ ми на небе;
Ясну ти лику палиту,
Палиту, есниту,
Та си ми слънце упалешъ, 145
Ясну му лику еснивашъ,—
Та си ми грее на земе.
Лу да ми грейне на поле,
Малки ми моми на йорань,
На йорань, на копань; 150
Да си ми грейне фафъ гора,
Сиву ми стаду пасе;
Неню ми стаду цири,
Цири ми пресну млеку,
Пресну ми сирене сири; 155
Да си ми грейне, да си ми лесне,
Да си ми лесне на море,
Колчу ми фафъ курабе,
Курабе ми Колчу кара,
Учи ми Колчу млади юнаци 160
Да си ми пливатъ на море,
Да си ми праветъ курабе;
Да си ми грейне на Дунавъ,
Рибита ми групна фърле
Та ми риба лови, 165
Колчу си фальба фали,
Чи ми слева на поле,
На поле на море,
Та ми учи юнаци-те
Да си пливатъ пу море-ту, 170
Да си праветъ курабе-те.
Бога си, Атле, на небе.
Бога си, Атле, светла,
На земе Яра Бога.
Хай ле ми, Яра, 175
Хай ле ми, Яра, ду лета,
Ду лета, ду жива!
Па ти курбанъ коле
Суру агне кушуту.
На ти праве личенъ-денъ, 180
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ денъ, —
На трапеза млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми, 185
Гозба ги, Атле госте,
Гозба е ясна бъдница,
Ясна бъдница ясна мреница;
Малка мома песна пее,
Песна пее на трапеза; 190
И я' си хору играмъ,
Хору играмъ на трапеза,
Съсъ хору та фале,
Съсъ хору, съсъ песна,—
Какъ та фалилъ бабайку ми, 195
Бабайку ми на Край-земе,
Чи си ималъ ясна книга.
Фъркналъ си на небе-ту,
На небе-ту при тебе,
Та му даде ясна книга; 200
Училъ гу си йоще научилъ
Да си пее ясна книга,
Да си та фальба фали.
________
Пролеть-та кога-то щели да видетъ първъ пътъ лестовица, събирали са моми-те на едно място та испѣвали слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 1
Пусту ми поле запустену,
Белъ ми е Дунавъ запустенъ.
Бана ми иде утъ Край-земе,
Млади ми юнаци закаралъ,
Млади ми юнаци, малки моми, 5
Да си ми поле засели,
Да ми на поле заседне.
Силна ми града градилъ,
Силна ми града нишенлие,
Силна ми града Котлива. 10
Малки си моми пратилъ,
Пратилъ си моми на поле,
Та ми уратъ и ми сеетъ,
Сеетъ ми моми пшеница;
Млади юнаци на егнилу. 15
Лету ми е, лету, пролету,
Ясну ми слънце грее,
Какъ си ми грее на Край-земе.
Двашъ ми на лету сеетъ,
Дващъ ми на лету жнеетъ 20
Дуръ да си дойде Заревъ-денъ,
Заревъ-денъ, Заревъ-месецъ.
Летали Юди залетали,
Фодили юнаци зафодили,
Фъркали пилета зафъркали, 25
Та ми са поле засели.
Седна ми бана фъ сарае,
Та ми са гозба гости,
Та ми са смех засмева.
Малка гу мома служи, 30
Служи гу мома на трапеза,
Служи гу руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
Та му дума и говори:
«Тате ле, бана ле, 35
Седналъ си, тате, фъ сарае,
Фъ сарае на трапеза,
Та ли са гозба гостишъ,
Чи ми си поле заселилъ,
Пусту ми поле запустену. 40
Летнали Юди, прилетнали,
Юнаци ми фошли зафодили,
Фъркнали пилета зафъркали.
Де ми си, бана, виделъ
Да си ми летне църну пиле, 45
Църну пиле лестувица,
Да си ми летне на поле,
Да си ми летне и да ми цирне,
Какъ си ми лета на Край-земе,
Какъ си ми лета и цирка? 50
Ни ти е поле топлиту
Какъ си е Крайна-земе.»
Дума му малка мома,
Дума му мома говори;
Та му са бана нажелилу. 55
Нажелилу, натъжилу.
Ни ми е веке на вечере,
Ни ми пие руйну вину,
Руйну вину тригодишну,
Лу ми заплака, завика: 60
«Боже ле, Боже,
Поболе, Боже, да самъ загиналъ,
Да самъ загиналъ на поле,
На поле на юрдие,
Та не да самъ поле заселилъ,— 65
Йоще ми поле пусту.
Виделъ самъ, Боже, църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Чи ми летна фъ сарае,
Летна ми, цирна ми, 70
Спусна ми копра билька
За вечере за бъдница,—
Та ми са, Боже, сторилу,
Чи си ми лета на поле.
Сега ми, мома, дума. 75
Дума ми, мома, говори,
Ни ми е пиле на поле,
Ни си ми пиле лета,—
Лу си ми е на Край-земе,
На Край-земе фъ сарае. 80
Мольба са, Боже, моле,
Да си пратишъ Църна юнака,
Да ми сече руса глава,
Да ми душе утемне,—
Чи ми са веке нажелилу, 85
Нажелилу, натъжилу».
Плаче ми бана вика,
Дуръ му е плачба на небе,
На небе при Бога.
Слезе ми Юда фъ сарае, 90
Та си му дума говори:
«Бана ле, бана,
Брé, йоти ми плачешъ,
Брé, йоти ми викашъ,
Та ми са тъжну тъжишъ? 95
Ни ти е пиле на поле,
Църну ти пиле лестувица,
Ни си ти йоще лета,
Ни ти лета, ни ти цирка
Фъ сарае ти, бана, на поле. 100
Брé, си имашъ златна свирка,
Я' си ми яхни бърза-та коне,
Та си иди на Край-земе,
Да си видишь стара майка,
Стара майка, милна брата. 105
Бога да найде стара ти майка,
Чи си на пиле ни дава,
Да си летне утъ Край-земе,
Да си дойде на поле-ту,
Чи хи са, бана, нажелилу. 110
Ни та е, бана, видела
Сега веке три години.
Да си флезешъ, бана, фафъ сарае,
Да ми седишъ малу млогу,
Малу млогу три нидели. 115
Eгa си, бана, излезешъ,
На поле са лестувици,
Фъркатъ на поле летать;
Та са на майка молишь,
Да хми заръкъ заръче, 120
Да си летнатъ на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на поле-ту.
Аку си майка каилъ ни стане,
Аку хми майка изимъ ни даде,
Да си летнатъ на поле-ту, 125
На поле-ту на белъ Дунавъ,
Я' да си летать на Край-земе,—
Чи си ти майка знае
Сърце ти на църну пиле,
На ниделе ша ми фодишъ 130
Да си видишь стара майка,
И съсъ майка църну пиле,
Църну пиле лестувица; —
Да ти майка каилъ ни стане,
Лу на поле да излезешъ, 135
Да искарашъ златна свирка,
Да си копнешь берза-та коне,
Да си съсъ свирка засвиришъ;
Чули ти свирка лестувици,
Та си пу тебе летать 140
Дурь да ти дойдатъ на поле.
На поле ти устанали,
Та са на поле заселили,
Та са на поле запилили.
Хаде ти, бана, да идешь— 145
Та си та, бана, ни маме,
Ни та маме, ни та лъга».
Бана ми каилъ станалъ.
Яхналъ си бързна-та коне,
Златна му свирка на рóка, 150
Копна си коне утиде,
Утиде ми, бана, на Край-земе,
На Край-земе фафъ сарае.
Стара гу майка причека,
Стара гу майка цалуна: 155
«Добре ми, сину, дойде!
Бре, що ми са си забавилъ.
Та са веке ни върна
Да ми фъ сарае дойдешь,
Да си ма, сину, видишъ? 160
Я ми, сину, думай,
Да л' си е поле ухарну,
Ухарну, сину, плодну,
Плодну йоще топлиту?
Та си майка забурилъ. 165
Майка си веке ни сайдисувашъ».
Мале ле, стара мале,
«Доста ми поле ухарну,
Ухарну, мале, плодну,
Плодну ми, мале, топлиту; 170
Двашь ми моми на поле,
На поле, мале, на, йорань,
На йорань, мало, на жетва;
Витна ми, мале, слезе,
Слезе ми, мале, утъ небе, 175
Утъ небе, мале, на поле,
3латна ми сърпа даде;
Двашь ми юнаци на егнилу.
На егнилу фафъ кушере,
Фащатъ ми суру агне,— 180
Агне ми каратъ фафъ сарае,
Та си курбанъ коле,—
Лета са Бога моле,
Да ми слезе на поле,
Да ми грейне ясну слънце, 185
Да ни ми е люта зима,
Люта зима снегувита,—
Какъ ми бабайку курбанъ колелъ,
Та са на Бога мольба молилъ,
Малка ми мома готвила, 190
Готвила ми ясна бъдница;
Я' са на мома нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Чи си нема копра билька
Да си вечере мренива, 195
Какъ си е бабайку мренивалъ, —
Та ми мома заплакала.
Ни ми е вечере бъдница,
Бъдница ясна мреница;
Съсъ мома самъ плачба заплакалъ, 200
Заплакалъ самъ, завикалъ.
Чуе ма църну пиле,
Църну пиле лестувица;
Та ми цирна фафъ сарае,
Та ма пита и праши, 205
Що си самъ заплакалъ.
Що си самъ завикалъ.
Какъ хи самъ думалъ говорилъ,
Фъркна ми летна на Край-земе.
Брала си, мале, набрала, 210
Набрала си копра билька,
Па е си на поле пратила,
На поле при мене,
Та ми билька подаде,
Та ми е вечере бъдница, 215
Бъдница ясна мреница, —
Та самъ гозба гостилъ,
Гостилъ самъ млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми.
Какъ ми е бабайку гостилъ. 220
Я' ми са, мале, нажелилу,
Нажелилу, натъжилу,
Чи си ми пиле фъркна,
Фъркна ми пиле летна,
Фъркна ми пиле побегна, 225
Та гу самъ веке ни виделъ;
Ни ми е пиле на поле».
Майка му дума говори:
«Бана ле мили сину,
Брé, да ми пиле устаналу 230
Да си фърка на поле,
Да си форка да лета,
Фъ сарае, сину, ни идешъ
Да си майка видишъ.
Йоще си изимъ ни давамъ, 235
Да си ти пиле фърка,
На поле пиле фъ сарае,
Да си форка, да си цирка;
Да ти са, сину, нажелилу.
Да ми фъ сарае идешъ, 240
Стара си майка да видишъ».
Качи са бана на потоне,
Та си при майка седна.
Та са на майка моли:
«Мале ле, мила мале, 245
Халалъ, мале, да ми усторишъ,
Чи ти фъ сарае ни дойдохъ
Сега, мале, три години.
Зеръ ти, мале, ни знаешъ,
Нова самъ града градилъ. 250
Пусту ми поле запустену,
Дуръ да си поле заселе,
Се ми е сърце горелу,
На трапеза самъ ни седналъ,—
Сега ми са поле заселилу, 255
Сега ми сърце ни гори;
Гозба са, мале, госте.
Гозба ми, мале, на трапеза,
На трапеза съсъ юнаци,
Съсъ юнаци и съсъ моми. 260
Утъ сега, мале, на месецъ,
На месецъ ти самъ мусефиринъ,—
Я' си на пиле изимъ давай,
Да си ми дойде на Дунавъ,
Да си ми лета на поле, 265
Поле ми, мале, плодиту,
Плодиту, мале, топлиту,
Да ми цирка фъ сарае».
«Хаде ми, сину, хаде,
Ти си ма, сину, мамишъ! 270
Да ти е пиле на поле,
На поле фъ сарае,
Стара си майка забурилъ,
Фъ сарае хи, сину, ни идешъ.
Туку ми, сину, ни думай,— 275
Я' ми седни на трапеза,
Да си та майка гости».
Бана хи веке ни дума,
Лу ми седи на трапеза.
Та са съсъ майка гости; 280
Гостилъ ми са бана малу млогу,
Малу млогу три нидели.
Cегa веке ша си иде,
Ша си иде на белъ Дунавъ.
Яхна си бърза-та коне, 285
Стара му майка заръче:
«Хаде ми, сину, хаде,
Па да ми, сину, дойдешъ
Сега, сину, ду година.
Та си на пиле изимъ давамъ. 290
Да си съсъ тебе фъркне,
Да ти на поле дойде,
Да ти фъ сарае лета,
Да ти лета, да ти цирка».
Бана ми веке на поле 295
Де си ми летатъ лестувици,
Летатъ ми йоще циркатъ.
Бана си свирка искара,
Златна му свирка позлатена,
Та ми съсъ свирка засвири; 300
Свири ми бана, свири
Та ми лестувици умава,
Умава ги замава,
Та си съсъ негу фъркатъ,—
Фъркали на поле летали, 305
Белъ ми Дунавъ прилетали,
Белъ ми, Дунавъ църну-ту море.
Та ми на поле стигнали.
Поле ми доста плодиту,
Доста плодиту, топлиту, 310
Та ми поле бендисали;
Та са веке ни върнали,
Лу си ми фъркатъ на поле;
На бана му фафъ сарае
Фъркатъ му йоще циркатъ. 315
На бана му сърце ръгналу,
Та ми са шета низъ поле
Де ми уратъ малки моми;
Де ми са млади юнаци
Та ми пасатъ сиву стаду; 320
Йоще са фъ гора шета
Та ми лови дребна лова.
Годи са, бана, жени са,
Малка си мома либи;
Триста години на земе, 325
Триста ми сина родилъ;
Триста му сина триста крале.
Триста крале, триста бана.
Та са земе заптисали,
Сита си земе пленили. 330
Я' хми бабайку на небе,
На небе при Бога,
На Бога изметъ чини,—
Ясна му душе ясна звезда!
Грее ми звезда на небе, 335
Какъ си ми грее ясна зора.
Чуди ли са триста брата
Де хми бабайку утиде.
Та хми лестувица цирнала:
«Варай вие триста брата, 340
Брé, що ми са чудите!
Бабайку ви на небе,
На небе при Бога,—
Ясна му душе ясна звезда,
Та си ми грее на небе, 345
Какъ си ми грее ясна зора.
На земе веке ни иде,
Чи му са доста дуделу,—
Триста години на земе.»
Чули ли триста сина, 350
Та му курбанъ заклали,
Клали му триста крави,
Триста крави, триста ювна,
Та гу фальба фалили,
Чи си е земе заселилъ— 355
Била си земе пуста,
Пуста е земе запустена—
Триста му сина курбанъ колетъ,
Па хми е лестувица цирнала:
«Варай вие триста брата, 360
Бре, ми флезите фъ земници,
Йотключите златни съндъци,
Фафъ съндъци златна свирка,
Бабайку ви свирилъ на небе,
На небе при Бога, 365
Та ми съсъ свирка свирите,
Малки моми песна да пеетъ,
Да си бабайку фалите,
Да са съсъ песна чуе,
Да са чуе прочуе 370
Утъ край-земе ду край-земе. »
Триста ми брата фъ земници,
Златни съндъци йотключили,
Златна си свирка искарали;
Я' си ми никой ни свири, 375
Свири ми Брана крале,
Тъжну ми Брана свири,
Тъжну ми Брана пее,
Та си бабайку фали.
Богъ да ги бие триста му брата, 380
Тие му каскандисали,
Та са карба закарали
Кой да му свирка утнеме;
Карба хми трае сега малу,
Сега малу три години. 385
Дуръ са Юда налютила,
Налютила разедила.
Та ми слела на белъ Дунавъ,
На белъ Дунавъ на поле-ту
Де ми са карба карали. 390
Свири ми Брана на Дунавъ
Триста си брата мае.
Фана гу Юда за рока,
Тури му златни криле,
Та си ми фъркна на небе, 395
На небе при бана,
При бана, при бабайку,
Та си е свирка у бана.
Та ми на небе свири,
Та си ми Бога фали. 400
Та и песна му устанала,
Песна му на земе-та,
Съсъ песна са фальба фали.
ПЕСНА 2.
Лесту, лесту, лестувица,
Какъ си дойде утъ Край-земе..
Утъ Край-земе утъ делина?
Какъ си веке навървила
Ни ли летни фафъ сарае, 5
Фафъ сарае и при царе,
И при царе при везире?
Да му, лесту, кажешъ,
Чи си бегашъ утъ Край-земе,
Утъ Край-земе на белъ Дунавъ, 10
На белъ Дунавъ на море-ту,
На брата си баксишъ да прати:
Да ни му са нажелилу,
Няжелилу, натъжилу?
Уставилъ си Крайна-земе, 15
Уставилъ е ни си фоди,
Ни си фоди да е види?
Йоше си земе ни заселилъ?
Йоще му земе пуста,
Пуста му доста запустена? 20
Питатъ си е малки моми,
Питатъ си е и е прашетъ.
Я' хми лестувица ютговори:
«Три дни самъ йоще ни навървила,
Та си летнахъ фафъ сарае, 25
Та ма царе пита,
Пита ма праши ма:
«Де ми си, лесту, навървила,
Та си рану ранила,
Рану йоще пръедъ зора-та, 30
Ранила си фафъ сарае,
Та ми фъркашъ и ми циркашъ?
Кат' да ми са мольба молишъ?
Язъ му цирнахъ, приговорихъ:
«Царю, царю, млада царю, 35
Ду сега самъ фафъ тои сарае,
Ду сега самъ на тебе циркала,
Сега веке на поле-ту,
Де ти седи милна брата.
Що си му, царю, заръчешъ? 40
Що му баксишъ пращашъ,
Да му носе на поле-ту?»
Стани ми, лесту, постой.
Нищу му баксишъ ни пращамъ,
Лу му пращамъ бела китка, 45
Бела китка и коприца,
Да е сее фафъ бахче-ту,—
Какъ си курбанъ коле,
Та му мома готви,
Да му вечере мренева, 50
Да си му е ясна бъдница.
Царе ми фафъ бахче-ту,
Подаде ми бела китка,
Бела китка икоприца;
Носихъ китка и приносихъ, 55
Спусна китка фафъ бахче-ту,
Фафъ бахче-ту на белъ кладнецъ.
Да ми знае млада царе,
Ни ми седи фафъ сарае,
Я' ми слева фафъ бахче-ту, 60
Та ми сее бела китка,
Бела китка и коприца,
Да е има за неволе, —
Да е има за помина,
Чи си дойде утъ Край-земе, 65
Де са сее бела китка,
Бела китка и коприца.
_________
Кога-то дохождали лестувици въ село-то, една мома са пременувала та ходила въ къща-та на хоже-та и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 3.
Царю ле, кралю,
Слези ми, царю, слези,
Слези ми, царю, на дори,
Флези ми, царю, фъ бахче-ту.
Летнала ми лестувица, 5
Летнала ми фъркнала,
Чи си иде утъ Край-земе,
Утъ Край-земе утъ той сарае,
Селемъ ти носи утъ тое-та брата;
Чи ти е баксишъ пратилъ, 10
Пратилъ ти бела китка,
Бела китка и коприца,
Да си сеешъ фафъ бахче-ту;
Eгa си курбанъ колешъ,
Малка мома на йогнище 15
Та ти готви вечере-та,
Да си вечере мренева,
Какъ мренева на Край-земе
Кой си курбанъ коле, —
Та ти е вечере бъдница, 20
Бъдница ясна мреница;
Слези, царю, фафъ бахче-ту
Ду де китка ни повенала;
Китка ми е на белъ камень.
Лу си е китка уставила, 25
Фъркнала си летнала си,
Та си на поле лета;
Селемъ ти носи утъ брата,
Та та чека да та види,
Да та види, да ти каже. 30
_________
Единъ денъ послѣ отъ какъ щели да видетъ лестовица-та, сели моми-те миризливи китки въ бахче-та та пѣяли слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 4.
Друшки ле, мили друшки,
Чули ли сте, ни сте чули.
Царе пратилъ бела книга,
Бела книга църну писму,
Писалъ царе и нашерилъ: 5
Какъ си лета църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Та са спуща фафъ сарае,
Фафъ сарае фафъ бахче-ту;
Аку си спусне бела китка, 10
Бела китка и коприца,—
Да е сеетъ фафъ бахче-ту
Ду де йоще ни повенала,
Ду де йоще ни посъхнала. —
На царе е за помина: 15
Стара царе утъ Край-земе,
Закаралъ си наши сруци,
Та ги на поле заселилъ,—
Царе на дарба дарува,
Дарува на златна дуката. 20
Пратилъ си е на стара кмета,
Та му е заръкъ заръчéлъ:
Коя мома китка сее,
Бела китка и коприца,
Какъ си кмета курбанъ коле, 25
Да му мома готви,
Да му готви вечере-та,
Да си вечере мренева,—
Да си е дарба дари,
Да е дари златна дуката; 30
Коя мома китка ни сее,
Да ни готви вечере-та,
Да ни вечере мренева, —
Ни е дарба дарева,
Ни й дава златна дуката. 35
Сега веке какъ сте каилъ:
Да сеете ли бела китка,
Да сеете ли да ни сеете
Бела китка и коприца?
__________
Кога-то на Гергювъ-денъ колели курбанъ, кметъ-тъ пращалъ една мома по село-то и пѣела слѣдоюща-та пѣсна:
ПЕСНА 5.
Марга, е Звезда стигнала,
Стигнала Звезда ду земе;
Марга, е Звезда закарала,
Закарала Маргю юнакъ.
Я' ми е Маргю фафъ гора, 5
Бели ми цвете бере,
Бели ми китки вие.
Та ми са рукналъ, подрукналъ:
«Юнаци ми, малки моми,
Чуйте ми, моми, чуйте! 10
Слелъ самъ веке на земе,
На земе на поле;
Съсъ мене лету иде,
Лету, пролету.
Вутре ми личенъ-денъ, 15
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Царе ми курбанъ коле,
Курбанъ коле на Бога. 20
Я' си е кмета пратилъ,
Та ми са фъ града шета,
Де ми са моми на хору.
Коя си мома фъ бахче-ту
Села ми мома посела, 25
Посела ми бели Китки,
Бели китки куприци,—
Летналу църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Летналу утъ Край-земе, 30
Та си ми китка спусналу,
Да е помина на царе.
На царе на кмета,
На кмета на войвода,
Седелъ ми на Край-земе, — 35
Да ми бере мома бели китки,
Бели китки куприци,
Да ги на царе носи,—
Царе е дарба дарува,
Дарува е златна дуката; 40
Хемъ си е лету фафъ селу,