Българската позиция за гроба на кан Аспарух (Исперих, Есперих, Еспор)
д-р Дориян В. Александров
историческо дружество „Българска Орда - 1938”
В науката винаги има място за съмнения и хипотези, още повече, когато се касае за история. Българската история обаче е достатъчно осакатявана и фалшифицирана, за да позволяваме това да се случва безотговорно и в наши дни. Що се касае за гроба на кан Аспарух (642-701 г.) основателя на Дунавска България, трябва да бъдем особено внимателни в преценките си, за да не сме прекалено пристрастни. Когато обаче говорят фактите и боговете трябва да мълчат, а случаят е точно такъв.
От изложението на Георгий Шаповалов става ясно, че той преди всичко излага личната си позиция по случая, като не се опира на сериозни аргументи в полза на тезата си. Според него някои историци считат, че във Вознесенка е погребан кан Аспарух, а други считат, че това е погребение на киевския княз Светослав (964-972 г.), но той не казва кои са тези учени и какви са техните аргументи. Единственият, когото споменава, е проф. М. Милер, чийто описания (статията от 1951 г.) са повече географски, отколкото исторически. Коментирайки аргументите на нашия изследовател Георги Костов, Шаповалов се обосновава на устни разговори, но явно не е запознат с книгата на Костов, която излезе по-късно, след неговата смърт (1).
Излагайки българската позиция ще се опра на заключенията на известни наши и чужди учени, а също и ще направим подробен анализ на находките открити в аналогично такова погребение в Малая Перешчепина, за което е доказано, че принадлежи на бащата на Аспарух кан Кубрат (605-665 г.). Двете погребения и съкровищата открити в тях са идентични и могат да се използват за сравнителен анализ, както и с други подобни български находки от Старата Велика България V-VII в. (9,10).
В защита на тезата, че Вознесенското съкровище е българско, и че това е именно гробът на кан Аспарух са се произнесли следните учени: Г.Ф. Корзухина, проф. Станчо Ваклинов, Димитров, Рашев, Георги Костов, проф. Георги Бакалов, проф. Петър Петров, проф. Светлана Плетньова, проф. Петер Юхас, акад. Омелян Прицак, проф. Димитър Овчаров и някои други, в това число и откривателя му В. Гринченко (1).
Преди да започнем с анализа на погребалната находка и предметите, трябва да обърнем внимание на някои факти около съдбата на съкровището и неговите откриватели. Изхождайки от книгата на Костов (1) повечето от участниците в Днепрометровската археологическа експедиция през 30-те години на миналия век са интернирани, репресирани или разстреляни в сталинските концлагери (ГУЛАГ). Сред тях са акад. Д.И. Яворницки, В.А. Гринченко, В.Г. Короленко, М.М. Коцюбински, Д.И. Немирович-Данченко, П.К. Саксагански, И.Е. Репин, В.О. Ключовски, А.А. Потебня, М.Ф.Сумцов, Д.И. Багалий, С.С. Гамченко, П.К. Смоличев, А.Б. Доброволски, А.К. Тахтай и др. Те са преследвани от руснаците, както и украински националисти, борещи се за независима Украйна!.. Сам по себе си този факт говори много как са се разправяли с учените, искащи да правят честна наука и осмелили се да открият български находки, а не “славянски” или “хазарски”.
Тези находки и досега стоят в прашните витрини на украинските и руски музеи и носят нищо не значещия и обиден за нас етикет “кочевые” (номади, чергари)....Това е явна несправедливост и фалшификация на българската древна история.
След откриване на Вознесенското съкровище то умишлено или поради небрежно отношение е разпръснато в няколко музея. Има даже данни, че една част от златните предмети свързани с кан Аспарух се намират в музея в Тбилиси (Грузия). Тези находки, според нашия художник Григор Спиридонов са се намирали в подземните хранилища на музея, когато той го е посетил инкогнито през 1966 г. придружаван от един генерал от КГБ, който му показал съкровището. По думите на Спиридонов то съдържало множество златни предмети, съдове и оръжия, сред които и златен медалион огърлица с образа на самия владетел кан Аспарух!...
На Спиридонов било разрешено да рисува изображението на медалиона и това копие се съхранява днес в София.
Твърде възможно е това да е друга находка свързана с древните българи от Старата Велика България, тъй като знаем, че във Фанагория и Крим, които са сравнително близо до Грузия, са открити много гробници на български благородници от рода Дуло.
Откривателят на Вознесенското съкровище аргеологът Владимир Автономович Гринченко е имал архив, който е запазен. Докладът за откритието му обаче след 1932 г. отива в ръцете на вездесъщото КГБ. И Костов (1) и Пашов (15) потвърждават този факт, като изтъкват, че документите са били засекретени и по-късно цензурирани, но цензорите не допускат доклада на Гринченко да стане научна публикация и по-късно други съветски археолози го фалшифицират (15).